Днес дойде нещо друго на моята глава. Библията описва редица от действия, на различни лица, които тя по един или друг начин канонизира. Науката представя други факти по абсолютно същите или сходни въпроси. Честно казано, как може да се отрича от християните, че вселена е вечна, т.е. хем няма нищо вечно, хем бог е вечен. Освен това, наистина се сбърках не знам какво да мисля, науката също няма кой знае какви доказателства, но това е логично, само вижте преди колко време е възникнал животът на земята. Но наистина дали има господ, и дали човек сам трябва да управлява съдбата си. И най- важното "който не е с мен е против мен", не е ли крайно на крайното това нещо. Та нали и на война се казва"на война като на война, който не е с мен е против мен". Какво значи, че сега всеки трябва да премахне част от своето вътрешно аз за да бъде с друг, а ако не е значи е против него. 


Мисълта ми е имат ли общо място господ и науката, съвместими ли са и толкова ли е убидно, че човекът и маймуната имат общ прародител. Какво е светът дали,нещо създадено от някъква сила или дълга и изключителна еволюция. Неща които не могат да се докажат. 

Честно казано всичко това ми се струва въпрос на избор, а дали изборът е правилния,хм, това пак е въпрос на избор. А последствията ами и те са въпрос на избор. Целият живот е последователност от един голям избор, който се наследява от редица по- малки според мен.

Аз лично в богове не вярвам, просто са ми твърде наивни всички тези християнски притчи и глупости. Виж, някои по-древни митове, като елинските или скандинавските са приятно четиво, като приказки.

Нищо лошо няма във факта, че човекът и маймуната имат общи корени, в крайна сметка човека не е нещо повече от едно изключително умно животно.

Разбира се, че е въпрос на избор. Аз съм заклет атеист (но не съм и маниак на тема "наука", въпреки това), живея срещу една църква и доста се дразня от ежедневното дрънчене на камбаните, но винаги съм смятал, че ако някой намира нещо хубаво в църквите и поповете е в ПЪЛНОТО си право да си ги харесва. Негов си избор.

Ами наистина, бог за мен е последната надежда която ни крепи. Тя е нещото, което дава на човек да живее, да мечтае. Всеки вярва в нещо, а дали то носи името бог или нещо друго е отделен въпрос.

Привет. Тези въпроси си задавам и аз. Успях да намеря задоволителен отговор на сайта :
http://www.kabbalah.linuxbg.com/evol_na_poznanieto.htm
Погледнете и прочетете. Сигурен съм, че ще Ви хареса.
strahil@dir.bg