Самозаблудата е страшно нещо. Още повече когато човек постигне нещо, всички около него го подтискат и смятат, че това е и тяхна заслуга. Истината е, че в своето малко съществуване всяка една личност е егоист сама за себе си.  Всеки икса да се доказва, но понякога в стремежа си се проваля. Огорчението от самия себе си обаче е нещо отвратително. Особено когато имаш нещо, и сам го провалиш. Така стана и с мен. Истината е, че не съм добър в математиката, но късно го разбирам. Онзи ден заложих оценката си по Информатика, която беше завидна за отлична, и сега най- вероятно ще получа средна, защото самият аз се самозаблудих, че всичко е лесно а после си дадох сметка, че това изобщо не е било така. С това заминаването в Университета Бъркли доста се осложнява.   Освен това и по математика резултат беше добър 4, което подсили чувството за провал. Не знам от къде идва всичко това, дали от това, че винаги съм се стремял да бъда отличник, или от това, че чак сега разбирам, че не мога. Или дали от това, че всичко около мен се обръща с краката надолу. Може би цялата тая работа със софтуерното инженерство беше една голяма грешка. Може би не бях наясно, че за това не ме бива. Или може би напоследък съм се превърнал в адски мързел, който си мисли, че с 2 - 3 часа учене и нещата са ок.